Как първото дете преобърна живота ни

Миналия месец моят съпруг и аз отпразнувахме 2 години от сватбата. Нашите първи две години брачен живот бяха изпъстрени с безсънни нощи, страхове, сълзи и акита. Те бяха пълни също така със смях, танци, приключения и най-важното – любови – нови и стари. Това бяха 2 години на приливи и отливи, но аз не бих ги заменила с други, пише Nina Lex Tselingas за mothering.com.

Всеки, който каже, че идването на първото бебе с нищо не променя отношенията в семейството, лъже.
Преди да станем родители и моят съпруг, и аз имахме нереалистични очаквания, че нашето дете някак ще пасне и органично ще се вплете в нашия живот. Но нашата малка жизнерадостна топка преобърна плановете ни нагоре с краката. Много родители се сблъскват с това през първата година. 

Доказва го и немско проучване, което установи, че много родители не са особено щастливи с първото дете. И психичното им натоварване се сравнява с това да се разведат, да загубят работата или партньора си в случай на смърт.

Не бих искала да сравнявам майчинството със смърт или развод. Защото обожавам факта, че съм майка. Но да си родител е трудно. Изключително трудно.

Проучвания сочат, че колкото по-голяма порция щастие са загубили, толкова по-малка е вероятността родителите да се решат на второ дете. И щетите от идването на първото бебе за семейството са толкова големи, че изтласкват силно назад във времето мисълта за второ. Поне що се отнася за високо образованите и не особено млади родители.

За двете години брачен живот през половината от времето бях бременна. И не знаех какво е да си омъжена, без да си бременна, или без да имаш бебе. 
Седмица, след като се върнах вкъщи от медения месец, вече знаехме, че чакаме бебе. Бяхме леко изненадани и доста повече възбудени, но въобще не си представяхме какво ни чака. 

Бременността ми не беше лека. Прекарах първите 4 месеца върху клозетната чиния, защото непрекъснато повръщах, получих странни обриви, болки в гърба. Бях физически и емоционално изтощена.

Съпругът ми често, след като се върнеше от работа, ме намираше на пода на банята, обляна в сълзи, защото бях повръщала целия ден. Той ме отвеждаше на кушетката, казваше ми колко съм силна и хубава, и ми приготвяше печено сиренце.

След това въодушевено разказваше какъв ще бъде животът ни с бебето, и че всичко наистина си е заслужавало.
Говореше за това как ще отгледаме и възпитаваме детето – ще го кърмим, няма да гледа телевизия, ще яде само чиста и еко храна.

Планирахме как ще организираме режима му, за да спи спокойно през нощта...

Снимка: Guliver / iStock

Нищо от това не се случи. 
През първите месеци непрекъснато ми се гадеше, чувствах се зле и некомфортно, но усещах че съм обгрижвана и обичана както никога преди това.

Когато бебето дойде, се вгледах в новото си семейство, и се запитах как някой може да стигне до развод, след като е преминал през всичко това - през чудното и ужасно преживяване каквото е раждането. След него нашият малък отбор се почувства по-сплотен от всякога. Споен завинаги.

Останалата половина от брачния си живот прекарах в грижи за новороденото ни бебе. 
И някъде между безсънните нощи, провалите в кърменето, безкрайно сменяне на пелени и опити да наглася към семейния живот и... Започнахме да не обръщаме внимание на личните си нужди. Бебето стана доминанта.

А всичките ни очаквания като родители категорично не се сбъднаха. Имаше и изпитания – безсънни нощи, грам свободно лично време и липса на каквато и да е романтика. Имаше и сблъсък с различни модели на отглеждане и възпитание.

През първите няколко месеца аз също трябваше да се адаптирам към дома. След като година наред бях пътувала по целия свят, сега бях вкъщи, сама с бебето. И понякога изпитвах ревност, че съпругът ми ходеше на работа през деня и имаше възможност да вижда нови лица.

Малки и незначителни неща, които обаче ме притесняваха и ме фрустрираха. И си спомням колко гневна бях всяка сутрин, след безсънната нощ. Съпругът ми, който има здрав сън, се събуждаше щастлив и обясняваше колко добре спи бебето през нощта.
Искаше ми се да ги удуша.

Висок процент двойки (67%) признават, че се чувстват много нещастни след раждане на първото дете. Според изследване на Relationship Research Institute в Сиатъл: „До 3 години след раждане на първото си дете, две трети от двойките смятат, че отношенията им куцат, а 39% стигат до развод до 5-ата година, ако са сключили брак при раждане на първото си дете."

И не само трябва да пригодиш живота си към този да бъдеш родител, като пренебрегнеш личните си човешки нужди, но трябва и да "ремонтираш" взаимоотношенията в семейството. 
Преживяхме първата година от родителството и някак успяхме да сложим ред в брака си. Това беше целта и вече мога да кажа, че сме щастливи родители - и двамата.

Малки промени донесоха огромно облекчение. Бебето се „премести“ - „излезе“ от нашето легло и „отиде“ в собствено.
Спокойният нощен сън е наистина ценен подарък и за двамата родители, особено за младата майка. Нощните ни срещи станаха ритуал - случваха се поне веднъж седмично. И понякога стояхме край камината в задния двор и пиехме по чаша вино.

А най-ценната промяна беше връщането към предишния ни начин на споделяне – бяхме честни за нуждите, които всеки един от нас има, за нашите желания, страхове, надежди и фрустрация.

И точно, когато като че ли всичко си дойде по местата и любовният ни живот влезе в релси, дойде ред на „втори рунд“ - чакахме отново бебе.

Адаптация Мона Василева